Liberation and exile: The fate of civilians during the Russo-Turkish War of 1877–1878 in Bulgarian and Turkish historiography

Krzysztof Popek

Abstrakt

The Russo-Turkish War of 1877–1878 is traditionally called as the “Liberation War” by the Bulgarians. The conflict led to gaining freedom from the “Turkish Yoke” and started creation process of the modern Bulgarian state. The Turkish perspective on these events is significantly different. The War of 1877–1878 is remembered through the lens of the tragic experience of refugees (muhajirs) and the suffering of the Muslim civilians linked to the pogroms, emigration and exile. The paper will focus on the depiction of the fate of civilians during the conflict in contemporary Bulgarian and Turkish historiography, in which the topic is marked not only by the reliability of historical research, but also by the presence of stereotypes (as is the whole history of the 19th-century Christian-Muslim relations in Bulgaria).

Słowa kluczowe: Russo-Turkish War of 1877–1878, war victims, historiography, Bulgaria, Turkey, the Balkans
References

Archival Materials

Central State Archive in Sofia (ЦДА)

ф. 321к (Дипломатическо агентство в Цариград)

Foreign Office Archives, Public Record Office, London (FO)

195 (Embassy and Consulates, Turkey, formerly Ottoman Empire: General Correspondence, Bulgaria)

881 (Foreign Office: Confidential Print)

913 (Consulates, Varna and Rustchuk, Bulgaria, formerly Ottoman Empire: General Correspondence)

Printed Sources

Ethnic Minorities in the Balkan States 1860–1971, vol. 1: 1860–1885, ed. B. Destani, Cambridge 2003.

Gladstone W., Horrors and Question of the East, London 1876.

Rumeli’den Türk Göçleri. Belgeler, cilt I: Doksanüç Muhacereti. 1877–1878, ed. B.N. Şimşir, Ankara 1968.

Асимилаторската политика на турските завоеватели. Сборник от документи за помохамеданчвания и потурчвания XV–XIX в., ред. П. Петров, София 1962.

Гешов И.E., Спомени из години на борби и победи, ред. И. Бурилкова, Ц. Билярски, София 2008.

Извори за историята на Добруджа, т. 4: 1853–1878 (Чуждестранни документи), ред. съст. В. Тонев, София 2003.

Илков Д., Принос към история на град Стара Загора, Пловдив 1908.

Иречек К., Княжество България. Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и новейша история, ч. I: Българска държава, Пловдив 1899.

Иречек К., Княжество България. Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и новейша история, ч. II: Пътувания по България, Пловдив 1899.

Иширков А., “Град Варна,” Периодическо списание 1905, кн. 65, pp. 191–237.

Подбрани извори за българската история, т. 4, кн. 1: Българската държава и българите (1878–1946), съст. Г. Марков, А. Рабаджийска, Д. Илиева, Й. Колев, Я. Банков, В. Колев, Х. Темелски, София 2009.

Репортажи за Освободителната война 1877–1878, съст. Л. Генова, София 1978.

Румънски пътеписи от XIX век за българските земи, съст. М. Младенова, Н. Жечев, София 1982.

Руски пътеписи за българските земи XVII–XIX век, съст. М. Кожухарова, София 1986.

Руско-турската война 1877–1878 г. Дневници, спомени, записки, кореспонденция, София 1998.

След Сан Стефано и Берлин 1878 г. Изследване, документи и материали за освобождението на Североизточна България от османска власт, съст. В. Тонев, София 1999.

Србија 1878. Документи, прир. М. Бојводић, Д.Р. Живојиновић, А. Митровић, Р. Самарџић, Београд 1978.

Literature

Bandžović S., Bošnjaci i deosmanizacija Balkana: muhadžirski pokreti i pribježišta „sultanovih musafira” (1683.–1875.), Sarajevo 2013.

Bandžović S., “Demografska deosmanizacija Balkana i odluke Berlinskog kongresa 1878. godine,” Almanah 2008, no. 41–42, pp. 143–185.

Brodecki B., Szypka i Plewna 1877, Warszawa 1986.

Courbage Y., “Demographic Transition among Muslims in Eastern Europe,” Population: An English Selection 1992, vol. 4, pp. 161–186.

Crampton R., Bulgaria, Oxford 2007.

Çetin T., “The Socio-Economic Outcomes of the Last Turkish Migration (1989) from Bulgaria to Turkey,” Turkish Studies 2008, vol. 3/4, pp. 602–632.

Daskalov R., The Making of Nation in the Balkans. Historiography of the Bulgarian Revival, Budapest-New York 2004.

Detrez R., Historical Dictionary of Bulgaria, Lanham-Toronto-Oxford 2006.

Dymarski M., Konflikty na Bałkanach w okresie kształtowania się państw narodowych w XIX i na początku XX wieku, Wrocław 2010.

Eminov A., “Islam and Muslims in Bulgaria: A Brief History,” Islamic Studies 1997, vol. 36, no. 2–3, pp. 209–241.

Eminov A., “The Status of Islam and Muslims in Bulgaria,” Journal Institute of Muslim Minority Affairs 1987, vol. 8:2, pp. 278–301.

Eminov A., Turkish and Other Muslim Minorities in Bulgaria, London 1997.

Giza A., Słowianofile rosyjscy wobec kryzysu bałkańskiego w latach: 1875–1878, Wrocław 1982.

Gruber S.D., Selected Muslim Historic Monuments and Sites in Bulgaria, Washington 2010.

Hacisalınoğlu M., “The Ottoman Administration of Bulgaria and Macedonia During the 19th–20th Centuries in Recent Turkish Historiography: Contributions, Deficiencies and Perspectives,” Turkish Review of Balkan Studies 2006, vol. 11, pp. 85–123.

Holt W., The Balkan Reconquista and Turkey’s Forgotten Refugee Crisis, Salt Lake City 2019.

Höpken W., “Der Exodus: Muslimische Emigration aus Bulgarien im 19. und 20. Jahrundert” [in:] Osmanen und Islam in Südosteuropa, eds. R. Lauer, H.G. Majer, Berlin-Boston 2014, pp. 303–433.

Jezernik B., Dzika Europa. Bałkany w oczach zachodnich podróżników, trans. P. Oczko, Kraków 2013.

Kalionski A., Communities, Identities and Migrations in Southeast Europe, Sofia 2014.

Karpat K., “Introduction: Bulgarian Way of Nation Building and the Turkish Minority” [in:] The Turks of Bulgaria: The History, Culture and Political Fate of a Minority, ed. K. Karpat, Istanbul 1990, pp. 1–22.

Karpat K., Ottoman Population 1830–1914. Demographic and Social Characteristic, London 1985.

Karpat K., Studies on Ottoman Social and Political History, Leiden–Boston–Koln 2002.

Klejn Z., “Polacy na czele powstania w Rodopach,” Wojskowy Przegląd Historyczny 1996, no. 3, pp. 128–156.

Köse O., “The Policies of the Bulgarian State towards the Minorities (1878–1914),” Sosyal Bilimler Araştırmaları Dergisi 2012, vol. 3(6), pp. 216–239.

Leksykon tradycji bułgarskiej, ed. G. Szwat-Gyłybowa, Warszawa 2011.

Mazower M., The Balkans: From the End of Byzantium to the Present Day, Phoenix 2002.

McCarthy J., “Muslim in Ottoman Europe: Population from 1880 to 1912,” Nationalities Papers 2000, vol. 28, no. 1, pp. 29–43.

Memişoglu H., The Education of the Turks in Bulgaria, Ankara 1992.

Methodieva M., Pan-Islam, the Porte and Education: Ottoman Support for Muslim Schools in the Bulgarian Principality, 1878–1908, Ankara 2001. (unpublished thesis)

Mirkova A.M., “‘Population Politics’ at the End of Empire: Migration and Sovereignty in Ottoman Eastern Rumelia, 1877–1886,” Comparative Studies in Society and History 2013, 55(4), pp. 955–985.

Osterhammel J., Historia XIX wieku. Przeobrażenie świata, trans. I. Drozdowska-Broering, J. Kałążny, A. Peszke, K. Śliwińska, Poznań 2013.

Özgür-Baklacioglu N., “Dual Citizenship, Extraterritorial Elections and National Policies: Turkish Dual Citizens in the Bulgarian-Turkish Political Sphere,” Slavic Eurasian Studies 2006, no. 9: Beyond Sovereignty: From Status Law to Transnational Citizenship?, pp. 319–358.

Pandevska M., “Migration of the Muhajirs in Macedonia during the Great Eastern Crisis (1875–1881),” Balcanica Posnaniensia. Acta et studia 2001, vol. 2122, pp. 103–111.

Pekesen B., “Expulsion and Emigration of the Muslims from the Balkans,” European History Online, March 7, 2012, http://www.ieg-ego.eu/pekesenb-2011-en [accessed: October 18, 2015].

Popek K., “Cruel Tormentor or Good Neighbour? Stereotype of the Turk and Bulgarian State Policy Towards the Muslim Minority in 1878–1912,” Slavonic Review 2017, no. 2, pp. 261–284.

Popek K., “Mniejszość muzułmańska w Bułgarii,” Przegląd Geopolityczny 2015, vol. 14, pp. 71–85.

Popek K., “Muhadżirowie. Uwagi na temat emigracji muzułmanów z ziem bułgarskich na przełomie XIX i XX wieku,” Balcanica Posnaniensia. Acta et studia 2016, vol. 23, pp. 47–69.

Popek K., “The Bulgarian Migrations and the End of Ottoman Rule in Bulgaria (1878–1900),” Historijski Zbornik 2018, br. 1, god. LXXI, pp. 45–59.

Popek K., “The Emigration of Muslims from the Greek state in the 19th century. An Outline,” Balcanica Posnaniensia. Acta et studia 2020, vol. 27, pp. 97–122.

Poulton H., “Changing Notions of National Identity among Muslims in Thrace and Macedonia: Turks, Pomaks and Roma” [in:] Muslim Identity and the Balkan States, eds. H. Poulton, S. Taji–Farouki, London 1997, pp. 82–102.

Raichevsky S., The Mohammedan Bulgarians (Pomaks), trans. M. Pencheva, Sofia 2004.

Rodogno D., Against Massacre: Humanitarian Interventions in the Ottoman Empire, 1815–1914, Princeton 2012.

Richmond W., The Circassian Genocide, New Brunswick–New Jersey–London 2013.

Rusin B., “Anti-Jewish excesses on Bulgarian territories of Ottoman Empire during Russo-Turkish war of 1877–1878,” Studia z Dziejów Rosji i Europy Środkowo-Wschodniej 2016, vol. 51, no. 2, pp. 5–20.

Sahara T., “Forced Ethnic Migrations and Modernity in the Balkans” [in:] Forced Ethnic Migrations in the Balkans: Consequences and Rebuilding of Societies, eds. K. Popova, M. Hajdinjak, Sofia–Tokio 2006, pp. 23–41.

Sonyel R., Minorities and the Destruction of the Ottoman Empire, Ankara 1993.

Şen B., “Empires from the Margin: Bosnian Muslim Migrants between Ottoman Empire and the Austro-Hungarian Empire – Petitions of the Returnees,” Balkanistic Forum 2015, no. 3: Emigrants and Minorities: The Silenced Memory of the Russo-Ottoman War 1877–1878, pp. 13–29.

Şimşir B., The Turks of Bulgaria (1878–1985), London 1988.

The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878, Sofia 2003.

Todorova M., Bałkany wyobrażone, trans. P. Szymor, M. Budzińska, Wołowiec 2008.

Toumarkine A., Les migrations des populations musulmanes balkaniques en Anatolie (1876–1913), Istanbul 1995.

Turan Ö., Evered K.T., “Jadidism in South-Eastern Europe: The Influence of Ismail Bey Gaspirali among Bulgarian Turks,” Middle Eastern Studies 2005, vol. 41, no. 4, pp. 481–502.

Turan Ö., The Turkish Minority in Bulgaria (1878–1908), Ankara 1998.

Turan O., “Turkish Migrations from Bulgaria” [in:] Forced Ethnic Migrations in the Balkans: Consequences and Rebuilding of Societies, eds. K. Popova, M. Hajdinjak, Sofia–Tokio 2006, pp. 77–93.

Üre P., “Immediate Effects of the 1877–1878 Russo-Ottoman War on the Muslims of Bulgaria,” History Studies 2012, vol. 13, pp. 153–170.

Арденски В., Загаснали огнища. Изселническите процеси сред българите мохамедани в периода 1878–1944 г., София 2005.

Билунов Б. Н., Болгария и Россия, Москва 1996.

Вазов И., Опълченците на Шипка, 11.08.1877, www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=920&Level=2 [accessed: December 13, 2017].

Виноградов B.Н., “Боевое содружество народов России и Балкан во время русско-турецкой войны 1877–1878 гг.” [in:] Центральная и Юго-Восточная Европа в Новое время, Москва 1974, pp. 205–213.

Виноградов B.Н., “Последняя русско-турецкая война 1877–1878 годов” [in:] История Балкан: Судьбоносное двадцатилетие (1856–1878 гг.), ред. B.Н. Виноградов, Москва 2012, pp. 299–327.

Вълчев А., Тъмръш, София 1973.

Генов Ц., Освободителната война 1877–1878, София 1978.

Георгиев Г., Освободителната война 1877–1878: енциклопедичен справочник, София 1986.

Даскалов Р., Българското общество 1878–1939, т. 2: Население, общество, култура, София 2005.

Дойнов С., Българската общественост и Руско-турската освободителна война (1877–1878), София 1978.

Елдъров С., “Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878–1944 г.” [in:] История на мюсюлманската култура по българските земи, т. 7, ред. Р. Градева, София 1997, pp. 592–639.

Из миналото на българите мохамедани в Родопите, ред. X. Христов, B. Хаджиниколов, София 1958.

Илиева Н., Турската етническа група в България (1878–2001), София 2010.

Косев К., Дойнов С., От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин, София 2007.

Лори Б., Съдбата на османското наследство. Българската градска култура 1878–1900, прев. Л. Янакиева, София 2002.

Маева М.М., Българските турци-преселеници в Република Турция (Култура и идентичност), София 2006.

Маккарти Дж., Смърт и изгнание: Етническото прочистване на османските мюсюлмани (1821–1922), прев. К. Панайотова, София 2010.

Назърска Ж., “Малцинствено-религиозната политика в Източна Румелия (1879–1885)” [in:] Мюсюлманските общности на Балканите и в България, ред. A. Желязкова, София 1997, pp. 113–235.

Пандевска М., Присилни миграции во Македониja во годините на Големата источна криза (1875–1881), Скопje 1993.

Пантев А., Генов Р., Уилям Гладстон и българите. Политика на праведна страст, София 2000.

Россия и Болгария: К 125-летию русско-турецкой войны 1875–1878 гг., Москва 2006.

Саздов Д., Лалков М., Митев Т., Мишев Р., Мигев В., История на Третата българска държава, София 1992.

Стоянов В., Турското население в България между полюсите на етническата политика, София 1997.

Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес, ред. Х. Христов, София 1989.

Тафрова М., Танзиматът, вилаетската реформа и българите. Администрацията на Дунавския вилает (1864–1876), София 2010.

Тодоров Н., Балканският град XV–XIX век. Социално-икономическо и демографско развитие, София 1972.

Тодорова М., “Османското наследство на Балканите,” Либерален преглед 2013, ч. 1, pp. 1541–1579.

Ялъмов И., Етнокултурна и религиозна идентичност на турската общност в България, София 2014.

Ялъмов И., “Ислямското културно наследство по българските земи,” Годишник на Вишия ислямски институт 2010, бр. 2, pp. 5–58.

Ялъмов И., История на турската общност в България, София 2002.

Czasopismo ukazuje się w sposób ciągły on-line. Pierwotną wersją
czasopisma jest wersja elektroniczna publikowana kwartalnie w internecie.